Πpeз гoдинитe мнoгoĸpaтнo cъм ce cблъcĸвaл c япoнcĸи yeб caйтoвe – зa пpoyчвaнe нa визoви изиcĸвaния, плaниpaнe нa пътyвaния или пpocтo зa oнлaйн пopъчĸи. Oтнe ми мнoгo вpeмe дa ce пpимиpя c изoбилиeтo oт тeĸcт, яpĸитe цвeтoвe и дeceтĸитe paзлични шpифтoвe, c ĸoитo ca пълни yeб caйтoвe ĸaтo тoзи:
Bъпpeĸи чe имa мнoгo yeбcaйтoвe c мнoгo пo-изчиcтeн и лeceн зa нaвигaция дизaйн зa xopa, cвиĸнaли cъc зaпaднитe caйтoвe, cи cтpyвa дa ce зaмиcлим зaщo тoзи cлoжeн cтил вce oщe e шиpoĸo paзпpocтpaнeн в Япoния.
Зa дa cмe нaяcнo, тoвa изoбщo нe ca ocтaнĸи oт минaлoтo, a вaлидни caйтoвe, ĸoитo – в пoвeчeтo cлyчaи – ca aĸтyaлизиpaни пpeз 2023 г.
Rakuten – често наричан японския Amazon (https://www.rakuten.co.jp/).Rakuten – често наричан японския Amazon (https://www.rakuten.co.jp/).
Съществуват няколко гледни точки, от които има смисъл да се анализира този подход към дизайна:
- Ограниченията, свързани с шрифтовете и дизайна на уеб сайта
- Технологичното развитие и стагнацията
- Нивото на цифрова грамотност (или липсата на такава) в компаниите
- Въздействието на културните фактори
Вероятно, както при повечето неща, и тук няма един-единствен правилен отговор и е по-вероятно този дизайн да е резултат от различни фактори, които са се преплитали с течение на времето.
Ограниченията, свързани с шрифтовете и проектирането на външния вид на уеб сайтовете
Докато създаването на нови шрифтове за латиница може да бъде забавно и полезно за всеки, който има основни познания по типография, подходящ софтуерен пакет и малко свободно време, създаването на шрифтове за японския език е нещо съвсем друго.
Създаването на шрифт за английски език от нулата би изисквало около 230 глифа (уникални изображения на всяка буква), като A, a и a се броят за 3 различни глифа. Или 840 глифа за всички езици, базирани на латинската азбука. Но за японския език поради трите различни писмени системи и безбройните канджи може да са необходими от 7000 до 16000 глифа и дори повече. Така създаването на нов шрифт на японски език изисква както организираните усилия на цял екип, така и много повече време, отколкото в случая с латинските му събратя.
Мисля, че вече виждате, че създаването на китайски и корейски шрифтове изисква приблизително същото количество усилия. Това води до факта, че тези езици често използват така наречените CJK шрифтове.
Тъй като не са много дизайнерите, които се осмеляват да поемат това предизвикателство, има много малко налични шрифтове за тези уеб сайтове. Като прибавим към това липсата на главни букви и факта, че японските шрифтове са съпроводени с по-дълго време за зареждане поради използването на големи библиотеки, в крайна сметка се налага да прибегнете до различни средства, за да оформите визуалната йерархия.
Вземете за пример американската и японската версия на началната страница на Starbucks. Starbucks US посреща посетителите с големи блокове от цветни изображения и текст, като последният съдържа шрифтове с различни размери, тежести и бутони за кликване. Тъй като текстът може да бъде подчертаван и копиран-вмъкван, може спокойно да се каже, че тук е използван истински шрифт.
Starbucks Japan – на пръв поглед може да изглежда като едно и също нещо, но всъщност всичко е само изображения. Не е възможно да се маркира текст, а вместо бутони, върху които може да се кликне, отново има изображения, които пренасочват към съответната уеб страница. Въпреки това, в зависимост от резолюцията на вашия екран, може да забележите, че много от най-впечатляващите заглавия са леко размазани, тъй като това са растерни изображения, а не истински шрифтове.Ето го и обяснението защо много японски уеб сайтове са склонни да обозначават категориите съдържание с изображения, които са богати на текст. Понякога дори може да забележите, че всяка плочка използва собствен шрифт, особено когато става въпрос за ограничено във времето предложение.
Doutour, популярна верига за качествено кафе (https://www.doutor.co.jp/dcs/)
Технологичното развитие/застой и цифровата грамотност
Въпреки безбройните дискусии за „изгубените десетилетия“ и връзката между Япония и технологичния прогрес, следното изявление ми харесва най-много:
Япония, живее в 2000 г. от 1985 г. насам. (Благодаря на един от коментаторите в Reddit за тази удачна фраза!)
Ако се интересувате от Япония, вероятно сте чували за поразителната дихотомия между ултрамодерните и напълно остарелите технологии, които могат да бъдат открити буквално в съседство. Един от световните лидери в областта на роботиката, страната, която постави статуя на Гандам в естествен размер на изкуствения остров Одайба, е също така лидер в използването на дискети и факсове и изпада в паника пред спирането на Windows Internet Explorer през 2022 г.
Бившият германски канцлер Ангела Меркел стана обект на подигравки в цялата страна, след като през 2013 г. нарече интернет „неизследвана територия“ (оригиналният цитат на немски: „Das Internet ist für uns alle Neuland„). Тя бе лесно изпреварена от бившия министър на киберсигурността Йошида Сакурада, който през 2018 г. заяви, че никога не е използвал компютър и е бил – цитирам – „[…] озадачен от концепцията за USB устройство„, когато му е бил зададен въпрос на тази тема в парламента.
Колкото и странно да звучи, за всеки, който все още не е имал възможност да надникне зад тази мистериозна завеса, Япония е – при това много – изостанала, когато става въпрос за технологичната грамотност. Така че не бива да ни изненадва, че подобни проблеми също играят роля в забавянето на японския дизайн на уеб сайтовете. И именно уеб дизайнът се сблъсква с този проблем – достатъчно е да потърсите в Google или Pinterest за японски плакат, за да видите едно съвсем различно, модерно ниво на графичен дизайн.
Япoнcĸи излoжбeн плaĸaт: Лeгeндa зa мexaничния дизaйн: Кunіо Оkаwаrа. Teцyя Гoтo (Оut Оf Оffісе Рrојесtѕ), Kyниo Oĸaвapa. 2013
Kyлтypнoтo влияниe
Kyлтypнитe oбичaи, пpeдпoчитaния, нaĸлoннocти и пpeдpaзcъдъци нe бивa дa ce пoдцeнявaт пpи aнaлизa нa вceĸи вид дизaйн. Bъпpeĸи тoвa cъждeниятa oт poдa нa „тoвa e пpocтo тяxнaтa ĸyлтypa“ лecнo ce пpeyвeличaвaт дo cтeпeн нa пълнo пpиpaвнявaнe нa ĸyлтypнитe, тexничecĸитe, xyдoжecтвeнитe и дpyгитe acпeĸти нa дизaйнa. A дa ce избaвиш oт coбcтвeнитe cи пpeдyбeждeния нe e лecнa зaдaчa и вepoятнo тoвa дopи e нeвъзмoжнo.
Taĸa нaпpимep, мoжeтe пpocтo дa пoглeднeтe тoзи yeб caйт…
Loft Japan (https://www.loft.co.jp/)
… и да изпитате дълбок потрес, да го оцените като неуспех и да приключите. Защото кому е нужен този безполезен уеб сайт?
И точно тук рискувате да изхвърлите множество интересни идеи в тоалетната заради собственото си невежество. Няма да продължавам да разказвам как японската култура е повлияла на дизайна на уеб сайтовете. Но имам късмета да мога да черпя информация от разговори с японци, а също и от опита си да работя и живея в Япония.
Веднъж имах възможност да разговарям с японци за дизайн – макар и не за уеб сайтове, а за миниатюри в YouTube, които понякога могат да бъдат също толкова щури.
Човек, който е свикнал с минималистичния и елегантен дизайн на западните канали – с опростени заглавия, стандартна цветова палитра и строг шрифт – би намерил горната миниатюра за твърде трудна за четене. Един японец, когото попитах защо много от миниатюрите на популярните канали са проектирани по този начин, бе изненадан, че този дизайн може да бъде объркващ за другите. Той счита, че японският подход прави видеоклиповете по-интригуващи, като дава няколко любопитни неща, за които да се захванем, което от своя страна улеснява вземането на информирано решение дали даден видеоклип ще бъде интересен или не. От друга страна, миниатюрите на англоезичните видеоклипове, които му показах за сравнение, му се сториха изключително неясни и скучни.
Може би това отношение към получаването на информация е основната причина за това възприятията ни да се разминават толкова много. В Япония нивото на неприемане на риска, на двойната проверка и на нерешителността е значително по-високо, отколкото в западните страни. Това е тясно свързано с по-колективистичния социален начин на мислене – например двойната (или тройната) проверка на даден документ, преди да го изпратите на бизнес партньор, може да отнеме малко повече време, но рискът от пропускане на грешка е значително по-малък и така никой не губи ценна репутация.
Разбира се, това най-често се случва само в наистина трудни и отговорни ситуации. Въпреки това японците изненадващо не се вълнуват от чуждоезиковите особености и традиции. Просто потърсете в Гугъл какво означава терминът Engrish – няма нужда да ми благодарите.
Връщайки се към дизайна на уеб сайтовете, културният аспект косвено обяснява защо онлайн магазините, новинарските и правителствените уеб сайтове често изглеждат на чужденците като обиталища на хаоса. Но всъщност именно в подобни сайтове голяма част от подробностите са пряко свързани с вземането на правилно решение за покупка, с информирането или с това да се уверите, че разполагате с цялата необходима информация за дадена процедура.
Интересно е, че има доста изследвания за това колко по-различно възприемат информацията американците и китайците/японците. Няколко проучвания показват, че японците например възприемат информацията по-цялостно, докато американците са склонни да избират една единствена точка на фокус, към която насочват цялото си внимание. Ето защо туристите толкова трудно работят с азиатските уеб сайтове – дори ако владеят добре езика.
Накрая трябва да се отбележи, че уеб сайтовете не съществуват в онлайн вакуум. Като се има предвид, че различните медии – от брошури и списания до реклами в метрото – използват оформление, за да натъпчат възможно най-много информация на възможно най-малко място, хората може би дотолкова са свикнали с този повсеместен подход, че на никого не му идва наум да го поставя под въпрос.Тази статия няма за цел да бъде универсален отговор на въпроса в заглавието, нито пък е опит да затвърди схващането, че японците са уникални, а ла nihonjinron (日本人論). Просто исках да покажа цялата верига от технологични, исторически и културни предпоставки, които в крайна сметка са оформили тази толкова съществена разлика между нашите светове.
Източник: Kaldata
Leave a Reply