Ако хората изчезнат, следващата цивилизация може да бъде изградена от октоподите, твърди учен

Сподели с приятели.

С мозък, който обработва информацията почти като компютър, морските същества вече използват инструменти и могат да бъдат социални. Но преди да завладеят света, те трябва да променят някои неща.

Земята не е чужда на изчезванията. Според откритията на изследователите въз основа на фосилните записи видовете на Земята вече са преживели пет масови измирания, откакто съществува планетата, включително последното масово измиране, което е настъпило преди около 65 милиона години и е заличило динозаврите.

Сега учените смятат, че е възможно да сме в разгара на още едно. Човешкото въздействие върху биоразнообразието – както загубата на местообитания, така и последиците от антропогенното изменение на климата – е причинило необратими щети на дивата природа, се твърди в статия, публикувана през 2023 г. в списание PNAS. Според друга статия, публикувана през 2022 г. в списание Nature, петдесет процента от видовете могат да изчезнат до 2080 г., ако хората не ограничат емисиите на парникови газове и изсичането на горите.

Възможно е внезапни събития, като ядрена война или дори сблъсък с огромен астероид, да унищожат тези видове, включително хората и маймуните, дори и по-рано. Това повдига въпроса: ако дните ни са преброени, какви видове биха могли да се издигнат от пепелта, за да заемат нашето място?

Според биолога д-р Тим Коулсън, който изучава екология и еволюция в Оксфордския университет, нашите неочаквани наследници могат да бъдат открити в менюто на съвременните суши барове.

„Има много видове октоподи, не е само един вид, както е при хората… И те живеят на най-различни места, включително в дълбоките океански води и крайбрежните местообитания“, казва Коулсън. „Въпреки че някои популации и някои видове може да не се справят добре, мисля, че други имат възможност да оцелеят, да се разпространят [и] да увеличат разнообразието в еволюционни времеви мащаби, за да колонизират голямо разнообразие от местообитания, включително крайбрежни хабитати.“

Освен това, казва Коулсън, след като ги няма, хората ще спрат да ловуват и да се хранят с октоподи, а това ще помогне на каузата на октоподите.

Добре известни е, че октоподите с латинско название Octopoda са разред от главоногите мекотели и са морски обитател, като почти всички останали от разреда. Те са сложно устроен представител на мекотелите. Като такива нямат скелет, нито вътрешен, нито външен под форма на коруба, черупка или друго рогово образувание. Тялото на октопода е късо, с форма на сфера и достига до 4-5 метра дължина. Има и съвсем дребни видове октоподи, само по няколко сантиметра.

Тези мекотели имат много интересно вътрешно устройство. Наличието на три сърца при октоподите е изумително на фона на това, че продължителността на живота им е само около 2-3 години. Някои видове октоподи живеят по 6 месеца.

Въпреки че на пръв поглед идеята изглежда неправдоподобна (и Коулсън е първият, който признава, че има много сценарии, в които октоподите не биха станали доминиращи), това не е първият случай, в който океански вид се възползва от изчезването на сухоземни видове, за да се адаптира и развие. Според д-р Андрю Уайтен, професор по зоология и психология в университета „Сейнт Андрюс“, именно по този начин предците на човека от семейство бозайници са постигнали значителен напредък.

„Можете да си представите всякакви сценарии, при които в някой апокалиптичен постчовешки свят други видове, които в момента живеят спокойно за себе си, стават доминиращи на планетата, точно както нашите малки млекопитаещи предци са проправили пътя за нас, хората, след падането на динозаврите“, казва Уайтън.

Коулсън казва, че октоподите вече имат редица предимства, които биха могли да подготвят почвата за развитието на по-напреднал интелект. Така например някои видове октоподи са наблюдавани да използват инструменти в дивата природа, като например да носят черупки от кокосови орехи като броня и убежище, и да използват инструменти, за да се измъкнат от лабиринти в лабораториите. Коулсън казва, че октоподите, държани в плен, дори са бягали от аквариумите си, за да „посещават“ другите октоподи в съседните аквариуми.

Според д-р Анди Добсън, професор по екология и еволюционна биология в Принстънския университет, видът интелигентност, който прави това възможно, е малко по-различен от този, който си представяме за човешката интелигентност. За разлика от тях интелигентността на октоподите може да се опише като почти компютърна.

„Изглежда, че октоподите имат силно развита нервна система, макар че не съм сигурен дали бихме нарекли гъстия клъстер от неврони, свързващ осемте им крайника и огромните им очи, мозък, [това] е по-скоро огромен център за обработка на данните“, казва Добсън. „Интелигентността им се дължи на наличието на множество крайници и две огромни очи, които им позволяват да чувстват заобикалящата ги среда.“

Въпреки че октоподите не са единствените видове, които проявяват високи нива на интелигентност, Кулсън казва, че ловкостта е ключов атрибут, който отличава октоподите.

„Те са много пъргави и могат да използват осемте си крайника, за да манипулират най-различни предмети“, казва той. „И макар че враните и различните птици са способни да огъват парчета тел в клюновете си или да пускат камъни във водата, за да повишат нейното ниво и да си набавят храна, те не притежават ловкостта, която имат октоподите.“

За разлика от хората октоподите нямат прешлени и е по-вероятно да развият цивилизация в океана, а не на сушата. Но за да създадат метрополия от октоподи, според Коулсън, те първо трябва да намерят източник на евтина енергия. За крайбрежните октоподи това е възможно чрез използване енергията на приливите и отливите. Дълбоководните октоподи могат да използват енергия от хидротермалните извори, но това вероятно ще се окаже много по-сложна задача, казва той.

С нарастващата интелигентност и енергия на своя страна октоподите ще се изправят пред най-голямото препятствие пред еволюционния прогрес – социалността. Октоподите имат репутацията на самотници и дори понякога на канибали, както е показано в това видео. Според д-р Питър Годфри-Смит, професор по история и философия на науката в Университета в Сидни, за да могат октоподите да се събират в някакъв вид селище, това поведение би трябвало да претърпи значителни промени.

„Октоподите не са подходящи за създаване на хуманоидно общество поради социалните си навици – те не са способни да развиват култура“, казва Годфри-Смит. „Когато казвам „култура“, имам предвид способността да се учат от другите във тяхното общество… За октоподите първата стъпка, която трябва да направят, е да станат по-социални и да отглеждат малките си по по-различен начин.“

Годфри-Смит обяснява, че октоподите наследяват много малко култура от родителите си при раждането – поне такава, каквато ние, хората, я възприемаме – и двамата имат малко или никакво участие в тяхното възпитание. Според него, за да създадат по-сплотено общество, октоподите може би трябва да развият повече връзки между поколенията.

Тъй като такива социални промени все още не са настъпили през последните 50 до 100 милиона години от съществуването на октоподите, малко вероятно е това да се промени в скоро време, казва Добсън. Но в тяхна защита учените са забелязали през последното десетилетие, че някои видове октоподи могат да бъдат по-социални от други, като някои октоподи живеят на групи от по десет и повече индивида.

За съжаление е много вероятно човешкото въздействие върху октоподите да ограничи еволюционните им шансове още от самото начало, казва Добсън. Замърсяването, затоплянето на океаните, прекомерният риболов и микропластмасата може би вече са нанесли вреди на октоподите, които все още не разбираме напълно, казва той.

Добсън казва, че ако не октоподите, то нематодите може да се окажат малко вероятните победители в шестото масово измиране на Земята. Що се отнася до Годфри-Смит, той залага на какаду.

Източник: Kaldata