На 3 декември 1992 година се случва знаково събитие в историята на комуникациите – изпратен е първият SMS. Съобщението, съдържащо само две думи – „Весела Коледа!“ е изпратено от инженера по телекомуникации на Sema Group Нийл Папуърт. Той го изпраща от своя компютър на мобилния телефон Orbitel 901 на колегата си Ричард Джарвис в рамките на тест на новата технология. Въпреки, че самото събитие изглеждало просто, значението му се оказало революционно и положило основите на по-нататъшното развитие на текстовите комуникации.
Как се появява идеята за SMS
Идеята за предаване на кратки текстови съобщения чрез мобилни телефони се появява за първи път през 1984 година. Тя е предложена от финландския инженер Мати Маконен от Nokia Networks на научна конференция в Копенхаген. Маконен разглежда текстовите съобщения като удобен начин за обмен на информация, който може да допълни гласовата комуникация. Той не патентова идеята си и не я прилага пряко, но концепцията му служи като основа за по-нататъшни разработки.
Следващата стъпка е направена от Фридхелм Хилебранд, германски инженер, работещ за Deutsche Telecom. През 1985 година той предлага ограничаване на дължината на текстовите съобщения до 160 знака. Това решение се основава на анализа му на поздравителни картички и записи на телефонни секретари, които рядко надхвърлят тази дължина. Предложението на Хилебранд е не само логично, но и технически обосновано, тъй като намалява до минимум натоварването на мрежите и опростява предаването на данни.
Разработването на технологията отнема още няколко години. През 1991 година Европейският институт за стандарти в далекосъобщенията (ETSI) отделя средства за създаване на механизъм за текстови съобщения. Резултатът е система, която позволява изпращането на първия SMS година по-късно.
Как работеше първата технология за изпращане на SMS
Технологията за SMS се основаваше на използването на каналите за сигнализация на GSM мрежите, които първоначално бяха предназначени за предаване на служебна информация. Инженерите намерили начин да ги използват за предаване на текстови данни, което позволи новата технология да бъде интегрирана, без да е необходимо да се изгражда отделна инфраструктура.
Съобщението е кодирано във формат PDU (Protocol Data Unit) – двоичен код, който включва текст, служебни данни и информация за получателя. За латинските знаци било използвано 7-битово кодиране, което позволявало до 160 знака в едно съобщение. За езици с разширени символи, като китайски или арабски се прилагало UCS-2 кодиране, което намаляло максималната дължина на съобщението до 70 символа.
SMS центровете (SMSC) играят ролята на ключови възли при маршрутизирането на съобщенията. Тези сървъри получавали съобщенията, временно ги съхранявали, когато устройството на получателя е недостъпно и пренасочвали данните, когато връзката е възстановена. Тази система превърна SMS в надеждно средство за комуникация, като гарантираше доставката на съобщенията дори в случай на временни прекъсвания на мрежата.
Nokia и популяризирането на SMS
Въпреки, че първото съобщение е изпратено до Orbitel 901, именно Nokia изиграва важна роля за масовото разпространение на SMS. Компанията участва активно в разработването на протоколи за пренос на данни и през 1994 година пуска Nokia 2010 – един от първите телефони, които поддържали не само получаване, но и изпращане на текстови съобщения. Това устройство постави началото на нова ера в комуникациите, като направи технологията достъпна за широка аудитория.
Nokia също така спомогнала за стандартизирането на протоколите, което направи SMS съвместими между устройствата на различни производители. Тези усилия спомогнаха за превръщането на SMS в универсална технология, която можеше да достигне до целия свят.
Защо SMS стана популярен
Първоначално технологията не беше много популярна. Мобилните телефони все още бяха скъпи, а операторите бавно въвеждаха новата услуга, считайки я за второстепенна спрямо гласовата комуникация. Ситуацията обаче се промени в средата на 90-те години. Операторите започнаха да включват SMS в тарифните си планове, а мобилните устройства станаха по-достъпни.
До 2000 година SMS се превърна в масово явление, особено сред младите хора. Съобщенията станаха удобен и евтин начин за комуникация. Ограниченията в дължината на съобщенията насърчиха развитието на уникален език от съкращения като „LOL“ („laugh out loud – смях на глас“) или „BRB“ („be right back – веднага се връщам“), както и символи, подобни на емотикони.
По данни на Международния съюз по далекосъобщения (ITU) през 2010 година в световен мащаб са изпратени над 6 трилиона съобщения, което се равнява на приблизително 192 000 съобщения в секунда. SMS се превърна в културен феномен, който промени начина, по който хората си комуникират.
Защо популярността на SMS намаля
С напредването на технологиите популярността на SMS започна да намалява. Основните причини за това са:
- Появата на месинджъри: Приложения като WhatsApp, Telegram и Viber предложиха на потребителите усъвършенствани функции – изпращане на мултимедия, групови чатове, липса на ограничения за дължината на съобщението.
- Икономичност: Месинджърите използват интернет трафик, който често е по-евтин от таксите за SMS.
- Ограничения на технологията: Ограниченията на символите, липсата на криптиране и невъзможността за изпращане на мултимедия направиха SMS по-малко конкурентни.
Социалното и културно въздействие на SMS
SMS-ите промениха начина, по който хората общуват помежду си. Те направиха комуникацията по-достъпна и по-бърза, позволявайки общуване там, където преди това то е било невъзможно. Въпреки това текстовият формат на комуникация имаше и своите недостатъци, като например липсата на емоционална окраска и възможността за недоразумения.
Технологиите са оказали значително влияние върху културата. Младите хора активно използваха SMS, за да се изразяват, създавайки нов език от съкращения и символи, но масовото използване на текстови съобщения допринесе и за нарастващата зависимост от мобилните устройства, което се отрази на продуктивността и концентрацията на хората.
Бъдещето на SMS
Въпреки намаляващата си популярност, SMS продължава да бъде важен инструмент. Той се използва за двуфакторна автентификация, спешни сигнали и масово изпращане на писма. Новият стандарт RCS (Rich Communication Services) предлага по-усъвършенствани функции, като например предаване на мултимедия, подобрена сигурност и интеграция с други услуги.
SMS остава символ на надеждност, простота и гъвкавост. Може би в бъдеще технологията ще се адаптира към новите условия и ще запази значението си в един бързо променящ се свят.
SMS не е просто технология, а значителен етап в историята на комуникациите. От първото съобщение на Нийл Папуърт до културен феномен, който е докоснал милиарди хора, SMS доказа, че дори най-простите идеи могат да променят света. И макар популярността на SMS-ите да е намаляла, те остават важна част от цифровия пейзаж, като продължават да намират приложение и да ни напомнят за историческото си значение.
Leave a Reply