Софийски градски съд даде ход на делото, по което бяха заведени няколко колективни иска, обединени в обща искова молба, срещу Национална агенция по приходите (НАП) заради изтичането на лични данни през 2019 г. Изтичането на лични данни от масивите на НАП през 2019 г. засегна милиони лица, в и извън България.
След над три години спиране и прекратяване на производството, съдът даде ход на делото. Очаква се, че ще даде срок поне до март 2025 за присъединяване на лица, които са засегнати от теча на лични данни. Това е един от малкото колективни искове в България.
“Това не е иск за защита на правото на личните данни, което е индивидуално право. Исковата молба цели да принуди държавата да предоставя качествени и сигурни електронни услуги чрез данъчната си агенция. Нещо, в което тя се провали през 2019 година – и никога не го призна и не разкри дали го е поправила,” каза Жулиета Мандаджиева, един от процесуалните представители на Колектива.
Към колективния иск могат да се присъединят лица, чиито данни са били обработвани от НАП в периода май 2018 до 15.07.2019 г.
Смисълът на колективните искове е, че чрез тях група хора се борят срещу публична несправедливост, като например неработеща държава и институции, замърсяване на околната среда, порочни процеси и т.н. Принципът на колективните искове у нас е гражданите да се обединяват, съдят и, ако спечелят обезщетение, то парите трябва да се ползват за поправяне на обществената вреда – обучение на кадри, подобряване на публичен достъп и т.н., тоест на преден план е обществения, а не личният интерес.
Така, например, в резултат на заведен колективен иск през 2021 г. съдът осъди Столична община да предприеме мерки за срещу мръсния въздух.
С колективния иск срещу НАП се настоява в зала да бъдат привлечени бившия и настоящия директори на НАП, за да отговорят на въпроси свързани с невъзможността агенцията да защити данните на гражданите и да осигури сигурна електронна услуга, за създаването и използването на списъци по професионален или политически признак и за предприетите мерки за ограничаване на тези практики за защитата на данните на гражданите.
Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) наложи глоба от 5 100 000 лв. на НАП, защото приходната агенция не е предприела необходимите мерки за да осигури сигурност на обработването на лични данни които обработва и не е приложила технически и организационни мерки, които да са адекватни за обема и важността на данните, с които борави. Давността на глобата изтече без НАП да заплати наложената й санкция, но констатациите от решението остават, включително над 20 задължителни предписания за предприемане на мерки с цел повишаване защитата при обработка на лични данни в приложения за електронни услуги към гражданите и въвеждане на рестриктивни мерки за достъп до базите данни и други.
Leave a Reply