Учени са създали транзистори от вода – те могат да открият пътя към процесори с честоти от 1 THz и по-високи

Сподели с приятели.

Учени от Рурския университет в Бохум, Германия предложиха невероятна концепция за транзистори (превключватели), които работят много по-бързо от съвременните полупроводници. Предлага се солената вода да се използва като основа на перспективни електронни устройства. Управлението на гейтовете е поверено на лазери, като те ще създават и условия за работата на гейтовете. Процесори, снабдени с такива транзистори ще могат да работят с честота 1 THz и по-висока и това открива пътя към напълно ново ниво на производителност на процесорите.

Нека веднага подчертаем, че става дума само за нова и изпитана в лабораторни условия концепция. Какво ще излезе от нея и дали изобщо ще работи, днес никой не знае – дори и учените, които са измислили и тествали всичко това. Самата разработка може да бъде намерена в статия в списание APL Photonics.

За всеки, който няма почти никаква представа какво е електрически ток – изключително опасно е водата да си взаимодейства с него. Още по-изненадващ е опитът за използване на водата като превключвател на основното състояние на електронна схема.

За целите на експеримента учените използват специална дюза, която да придаде на водната струя конфигурацията, определена от експеримента – плоска струя с дебелина от само няколко микрона. За да се придаде на водата определена проводимост, в нея са разтворени соли, които я обогатяват с йодидни йони. Такъв воден транзистор работи под въздействието на два лазера: единият лазер избива електроните от разтворените соли и йонизира течността още по-силно, като всъщност увеличава проводимостта ѝ в пъти, а вторият лазер отчита състоянието, в което се намира водата, като успоредно с това контролира ключа за включване/изключване на „водния транзистор“.

Високата скорост на лазера осигурява на водата скорост на превключване на състоянието в рамките на пикосекунди (една трилионна от секундата). По този начин потенциалната скорост на процесор с такива транзистори преминава в терахерцовия диапазон. Съвременните полупроводникови материали дори не биха си помислили да мечтаят да стигнат дотам, но дали транзисторите, направени от вода ще успеят е въпрос без конкретен отговор – поне засега.