Европейският съюз разполага с мощен инструмент за борба с нарушенията на правата на човека, свързани с търговски шпионски софтуер, но въпреки възможността да регулира износа на технологии с двойна употреба, някои държави продължават да издават лицензи за износ, за да продават такъв софтуер на репресивни режими. Така например гръцкото правителство призна, че е издало лиценз на Intellexa за продажба на шпионски софтуер Predator на правителството на Судан.
Проблемът с шпионския софтуер в Европа се проявява не само отвъд нейните граници, но и вътре в тях. Известно е, че в Гърция, Испания, Унгария и Полша шпионски софтуер действително е бил използван срещу опозиционни групи, което е тревожно явление за демократичните държави.
За да се справи с този проблем, Европейският парламент създаде Анкетна комисия за използването на шпионски софтуер (PEGA). В един от докладите си комисията призова за координирани действия на равнище ЕС и за по-добро прилагане на съществуващите закони, като например режимите за контрол на износа. Изпълнението на тези препоръки обаче е сложно, тъй като отговорността за прилагането им е на отделните държави-членки на ЕС.
Един от инструментите, които не са споменати в доклада на PEGA е Глобалният санкционен режим на ЕС в областта на правата на човека. Приет през 2020 гoдина и в сила до 2026 година, той предвижда финансови санкции и ограничения за пътуване за лица, участващи в сериозни нарушения на правата на човека. Подобен закон съществува и в САЩ – той е наречен Законът „Магнитски“. Седем други държави също са приели подобни мерки.
Режимът на санкции на ЕС вече е приложен спрямо 67 физически и юридически лица, както и спрямо 20 организации в различни държави. Санкциите засягат не само лицата, отговорни за нарушенията, но и тези, които ги подкрепят.
ЕС може да адаптира този режим за борба с доставчиците на шпионски софтуер. Пример за това е израелската компания NSO Group, чийто продукт Pegasus е използван за нарушаване на човешките права. И въпреки че NSO Group не използва получената информация за целенасочени действия, тя може да бъде призната за „подкрепяща“ извършителите, тъй като предоставя технология, която улеснява тези нарушения.
Подобни санкции вече бяха наложени от САЩ на Intellexa и Candiru, също свързани с нарушения. Важно е да се отбележи, че подходът на САЩ включва строга отговорност, докато в Европа степента, в която дружеството е наясно със злоупотребата с неговите продукти, остава несигурна.
Ситуацията се усложнява и от факта, че санкциите изискват единодушие от всички държави от ЕС, което може да усложни процеса, тъй като някои държави може да са клиенти на тези компании. Въпреки това отказът да се подкрепят санкции срещу известен нарушител като NSO Group може да доведе до публично осъждане на правителството.
Технологичният напредък изисква етична отговорност. Борбата срещу злоупотребата с шпионски софтуер показва необходимостта от балансиране на иновациите със защитата на правата на човека, като подчертава значението на международното сътрудничество за създаване на ефективни механизми за контрол на разпространението на потенциално опасни технологии.
Leave a Reply