Индустрията за видеоигри е в подем и това вероятно никога няма да се промени. Игрите са чудесна форма на забавление. Те са забавни и предизвикателни, като разкриват на играчите напълно различни светове от обичайните им занимания, но игрите могат да предизвикат и пристрастяване – ето защо дебатът за ползите от тях продължава.
Някои твърдят, че игрите оказват влияние върху здравето и психическото благополучие на играчите, особено на тези, които прекарват много време пред конзолите, компютрите или смартфоните си. Други твърдят в полза на благоприятните аспекти на видеоигрите върху цялостното благосъстояние и дори върху познавателните способности.
Не е изненадващо, че изследователите се опитват да проучат влиянието на видеоигрите върху психичното здраве. Някои проучвания стигат до заключението, че игрите може да са вредни, докато други дават противоположни резултати. PsyPost обаче посочва недостатък в някои от предишните проучвания: Те са разчитали на данни от самоотчета за времето на игра.
Съвсем ново изследване на Оксфордския интернет институт използва различен подход.
В него е наблюдавана група участници в продължение на 12 седмици, като са проследявани техните игрови навици в реално време. Под ръководството на докторанта и автор на изследването Ник Балу учените провеждат и интервюта, за да определят психическото състояние на участниците в различни моменти по време на изследването.
В крайна сметка учените установиха, че видеоигрите не оказват положително или отрицателно въздействие върху психичното състояние, независимо от това колко време играчите прекарват в игра на любимите си заглавия.
В изследването са участвали 414 възрастни на средна възраст 32 години от Обединеното кралство и САЩ. Всички те са били собственици на конзоли Xbox, които са се съгласили да се сприятелят с акаунти на изследователите. След това те проследили точно времето за игра, като наблюдавали онлайн статуса на играчите. Изследователите анализирали игровите сесии в три времеви скали: последните 24 часа, последните 7 дни и последните 14 дни.
На всеки две седмици геймърите трябвало да попълват анкети за измерване на психичното им състояние. Изследователите разглеждат три аспекта: „положителен афект (колко щастливи се чувстват участниците в момента), депресивни симптоми (чувство на тъга или безнадеждност през последната седмица) и общо психично благополучие (цялостно психологическо здраве през последните две седмици)“.
Изследователите са проучили връзката между времето, прекарано в игри, и самооценката на участниците за тяхното благосъстояние. Те не открили връзка между тях за нито един от трите измервани аспекта.
Също така не са открити доказателства, че промените в благосъстоянието са повлияли на последващото време за игра. Играчите, които са изпитали промени в настроението или психиката не са променили значително навиците си за игра.
Заключенията са още по-важни, като се има предвид, че времето, прекарано в игри не е било идентично. Средното време за игра е било около 2,1 часа на ден, но разпределението между различните хора се е различавало значително. Някои прекарвали около час в игра, докато други играели видеоигри повече от 5 часа на ден.
Освен това Балоу и екипът му установили, че добавянето на допълнителен час игри би довело до промяна в показателя за благосъстояние само с по-малко от 0,02 точки.
Както при всяко изследване и тук има някои условия. Първо, изследването обхваща само възрастни от САЩ и Обединеното кралство. Важна част от геймърите е пропусната: децата и тийнейджърите. Освен това изследователите са се фокусирали върху Xbox геймърите, докато собствениците на конкурентни платформи не са участвали в проучването. Следователно резултатите не могат да бъдат обобщени за всички региони и популации.
Освен това в проучването не са взети предвид фактори, които могат да повлияят едновременно на времето за игра и на психическото благополучие, като например финансово събитие. Липсата на доходи би попречила на някого да играе игри и същевременно би повлияла на благосъстоянието му. Освен това изследователите са събрали отворени отговори за житейски събития, които биха могли да повлияят на психичното благополучие, но не са ги анализирали изчерпателно.
Има и още една уговорка. Заключенията на проучването може да не се отнасят за хора, които стигат до крайности, включително заместват дейности като работа и сън с игри.
„Макар и да не са идентични, дейностите, свързани с гейминга предлагат много от същите ползи за играчите, като например облекчаване на стреса и бягство от него. Само в много по-редките случаи, когато игрите редовно заместват незаменими дейности като сън, работа/училищни резултати или отношения с приятели/семейство трябва да започнем да се притесняваме.“казва Балу, който сам съобщава, че играе игри
Все пак констатациите са важни и биха могли да послужат като основа за по-нататъшни изследвания и да вдъхновят допълнителни проучвания за ползите и вредите от гейминга за психичното здраве.
Пълният текст на проучването е публикуван в списание Technology Mind and Behavior.
Leave a Reply