Твърдението, че изкуственият интелект е навсякъде вече се приема като аксиома и журналистите от Financial Times решиха да оценят колко бързо обществото приема новата технологична парадигма – оказа се, че интернет се е възприемал по-бавно от хората.
От OpenAI отбелязват, че приблизително всеки десети човек в света е използвал ChatGPT поне веднъж – само за 3 години броят на потребителите на услугата е нараснал от 0 до 800 милиона. За сравнение, на интернет му бяха необходими повече от 13 години, за да постигне същото. Да, изкуственият интелект започна да се разпространява върху готова инфраструктура, но го прави 4 пъти по-бързо.
Начините на използване на чатботовете се променят бързо: в средата на 2024 година 53% от потребителите на ChatGPT са били физически лица, а 47% – служители на организации. Сега това съотношение се е променило на 73/27%, което означава, че хората все повече използват AI в ежедневието си. Meta е внедрила своя AI асистент в социалните си мрежи, месинджъри и смарт очила – аудиторията му достигна 1 млрд. потребители месечно.
AI обобщенията в търсачката на Google се четат от 2 млрд. души по света всеки месец. 70% от хората използват AI асистенти в офиса на компанията и в услугите за съобщения. Аудиторията, която се интересува от компютри и програмиране предпочита чатбота Claude на Anthropic, който е специализиран в научни въпроси. Аудиторията на Copilot на Microsoft е достигнала 100 млн. потребители месечно.
Географското разпределение на потребителите на изкуствен интелект е до голяма степен предвидимо, но има и някои неочаквани лидери. Страните с най-голямо проникване на интернет са Сингапур и ОАЕ – властите на последната държава дори са осигурили безплатен достъп до ChatGPT Plus на всички местни жители.

На второ място в общата класация е Европа, където проникването на AI варира в зависимост от държавата и е в диапазона от 27% до 45%. В САЩ цифрите са малко по-ниски. Изследователите на Microsoft изтъкнаха, че съществува зависимост между дела на потребителите на AI и БВП на дадена страна. Средното проникване на AI в световен мащаб е около 28%.
Наблюдава се увеличаване на „AI в сянка“ – това е ситуация, при която служителите използват AI инструменти, без да уведомяват или да получават одобрение от своите началници. Организациите невинаги са в състояние бързо да внедрят AI в работния си процес, затова подобни инициативи често се забавят на пилотния етап. Понякога компаниите не вярват, че AI може да увеличи производителността. В медийния и технологичния сектор вече има някои признаци на промени, свързани с AI, но в повечето случаи той е по-скоро работен инструмент, отколкото пълноценен заместител на хората, въпреки че Claude все по-често се използва за автоматизиране на цели поредици от задачи.
Масовото внедряване на AI оказва влияние върху начина на мислене на хората – например, с появата на GPS хората започнаха да губят чувството си за ориентация.
Масачузетският технологичен институт проведе експеримент, в който раздели доброволците на три категории: някои изобщо не използват ИИ, други го използват като работен инструмент, а трети го използват активно. При последната група се наблюдава развитие на „когнитивен дълг“, т.е. невъзможност за бързо и пълно овладяване на резултатите от работата с ИИ; при тях се наблюдава и „намаляване на уменията за учене“.
От Google отбелязват, че Gemini и други подобни услуги имат за цел само да улеснят работата на потребителите, но OpenAI реши да отиде по-далеч и въведе режим на обучение за ChatGPT – ИИ предлага на потребителите инструкции стъпка по стъпка, а не готови решения на проблемите, за да насърчи развитието на логическото мислене. Учените препоръчаха на потребителите на чатботове да работят самостоятелно над проектите и идеите си и да използват ИИ като помощник, а не като заместител – в противен случай той може да се превърне в навик, от който трудно ще се отървем.
Leave a Reply