Технологичната индустрия е пълна с парадокси, но ситуацията с iPhone 17 демонстрира един от най-открояващите се. Всеки продаден смартфон на Apple директно увеличава печалбите на Samsung – компания, която се счита за основен конкурент на калифорнийския гигант на пазара на премиум устройствата. Това не е грешка или случайност, а добре обмислена бизнес стратегия, която разкрива реалната структура на днешния пазар за електроника.
Причината е проста и цинична: Apple физически не е в състояние да произвежда всички компоненти за своите устройства. Въпреки собствените си процесори от сериите A и M, компанията остава зависима от външните доставчици на ключовите елементи. В случая с iPhone 17 и новия iPhone Air става дума за 12 гигабайта оперативна памет по стандарта LPDDR5X във всяко устройство. Формално Apple работи с трима производители – Samsung, SK Hynix и Micron, но южнокорейският гигант заема позицията на основния доставчик.
Математиката тук е елементарна. Бумът на продажбите в Китай и другите региони означава милиони допълнителни поръчки за чипове памет. Samsung получава лъвския пай от тези поръчки, превръщайки маркетинговия успех на конкурента в своя собствена финансова победа. Всеки купувач на iPhone, който се отказва от Galaxy S или Galaxy Z в полза на продукт на Apple, парадоксално продължава да носи пари на Samsung – само че чрез друго подразделение на корпорацията.
Ситуацията се изостря от общия недостиг на производствени мощности в полупроводниковата индустрия. Търсенето на памет нараства от няколко посоки едновременно. Apple се нуждае от големи количества за iPhone. Другите технологични компании масово купуват специализирани HBM чипове за системите за изкуствен интелект. Производителите работят на предела на възможностите си, а никой не отменя основните закони на икономиката – ограниченото предлагане при нарастващо търсене води до повишаване на цените.
Samsung се намира в идеалната позиция. Компанията не просто продава повече чипове – тя ги продава по-скъпо. Конкуренцията за производствен капацитет между различните сегменти на пазара ѝ позволява да диктува условията дори на такъв голям клиент като Apple. Южнокорейският производител печели пари независимо дали човек си купува Galaxy или iPhone, дали Samsung губи пазарен дял на пазара на смартфони или запазва позициите си.
Този бизнес модел разкрива една основна характеристика на днешната технологична индустрия. Публичната конфронтация между брандовете на потребителския пазар е само върхът на айсберга. Истинската структура на индустрията е сложна мрежа от взаимозависимости, в която вчерашният конкурент се превръща в днешен партньор, а маркетинговото съперничество се съчетава с тясно производствено сътрудничество.
Apple осъзнава уязвимостта на позицията си, но на практика няма алтернативи. Създаването на собствено производство на памет ще изисква десетилетия и инвестиции в размер на десетки милиарди долари. Преминаването към други доставчици е ограничено до SK Hynix и Micron, които работят при същите ограничения на капацитета и предлагат сравними цени. Пазарът е олигополистичен по своята същност – технологичните бариери за навлизане са твърде високи, за да се появят нови играчи.
Samsung, от своя страна, е изградила диверсифицирана империя за точно такива сценарии. Загубите в подразделението за мобилни устройства се компенсират от печалбите в подразделението за полупроводници. Спадът в продажбите на Galaxy се компенсира от увеличението на доставките на компоненти за iPhone. Това не е нито победа, нито поражение в традиционния смисъл на думата – това е стратегия за устойчивост чрез гъвкавост.
Сегашната ситуация с iPhone 17 ще се превърне в новата норма за индустрията. Колкото по-сложни стават устройствата, толкова по-специализирани стават производителите и толкова по-голяма е взаимозависимостта между формалните конкуренти. Успехът на една компания автоматично генерира печалби за друга, превръщайки пазарната конкуренция в своеобразно сътрудничество с елементи на съперничество. В тази игра печелят тези, които контролират критичните звена в производствената верига, а Samsung контролира едно от най-важните.
Leave a Reply