TECHitMedia.NET

Бъди в крак с технологиите!

Първият по рода си кехлибар от Антарктида разкрива неочаквани тайни за континента

Сподели с приятели.

Науката отдавна знае, че Антарктида не винаги е била безжизнен континент, изцяло покрит с ледници. Още през първата половина на XIX в. изследователи откриват образци от вкаменена дървесина. Всички тези доказателства обаче датират отпреди стотици милиони години, т.е. от времето, когато Антарктида е съществувала като част от суперконтинента Гондвана и е дрейфирала около земното кълбо. Затова не е изненада, че някога Антарктида е била покрита с буйни гори. Дълго време обаче оставаше загадка какво се е случило с нея в по-късните времена, когато е заела сегашното си положение на планетата. Този въпрос получи отговор благодарение на кехлибара, който е запазил следи от праисторическия живот на континента в средата на периода креда.

Откритият в Антарктида кехлибар разкрива тайните на континента

Антарктида в средата на периода креда

Както беше споменато по-горе, Антарктида не винаги е заемала южния полюс на Земята. Това означава, че преди стотици милиони години условията за живот на континента са били доста благоприятни. Въпреки това в средата на периода креда континентът се е озовал там, където е сега. Така че съществуващата растителност и животни са имали трудни времена. И това не е само заради ниските температури. Така например дърветата, ако са съществували, е трябвало да оцеляват в продължение на много месеци в пълна тъмнина.

Дали през този период от време Антарктида е продължила да бъде зелен континент, или постепенно се е превърнала в безжизнена ледена пустош? За да отговорят на този въпрос, през 2017 г. учени направиха сондаж на морското дъно близо до западния бряг на Антарктида. В резултат на това изследователите откриха няколко малки парченца полупрозрачен кехлибар – вкаменена смола от иглолистни дървета – в слой тиня с дебелина 3 метра.

Диаметърът на всеки образец от този кехлибар е не повече от 1 милиметър

Според неотдавнашно проучване, публикувано в Antarctic Research, размерът на екземплярите варира от 0,5 до 1,0 милиметра. Всички те са били с характерния за кехлибара цвят, вариращ от жълто до оранжево. Находката е датирана в периода между 83 и 92 милиона години, т.е. точно в средата на периода креда.

Трябва да кажем, че по-рано учените успяха да намерят изображения на кехлибар от периода креда само в Австралия в басейна Отуей и в южната част на Тупуанга в Нова Зеландия. След няколкогодишен анализ учените съобщиха, че в пробите от кехлибар са открили вкаменелости на корени, които датират от средата на периода креда. Под микроскопа изследователите установяват и наличието на цветен прашец и спори.

Антарктида остава топла дори на южния полюс

Откритият от учените кехлибар е най-доброто доказателство, че в средата на периода креда в близост до Южния полюс са съществували блатисти тропически гори, доминирани от иглолистни дървета. Те най-вероятно са били подобни на съвременните гори в Нова Зеландия и Патагония.

Така е изглеждала Антарктида в средата на периода Креда

Може да се заключи, че ледената обвивка в Антарктида се е появила много по-късно. В средата на периода креда средата на обитаване е била достатъчно топла и влажна. Това е дало възможност да растат дървета, произвеждащи смола.

Както казват самите автори на изследването, беше много вълнуващо да осъзнаем, че в определен момент от време на всички континенти на нашата планета климатичните условия са позволявали на дърветата да растат. Как са успели да оцелеят през дългата полярна нощ? Най-вероятно са спали зимен сън за продължителен период от време.

Защо кехлибарът се е запазил в Антарктида

Може би се чудите откъде изобщо се е появил кехлибарът на морското дъно. Смолата се отделя от иглолистните дървета, за да предпазва кората им например от насекоми или от топлината при пожар.

Парче кехлибар от Антарктида със следи от дървесна кора

Вече е известно, че периодът креда е бил един от най-топлите в историята на нашата планета. Вулканичните отлагания, открити не само в Антарктида, но и на близките острови, показват, че по това време горските пожари са били чести. Най-вероятно по една от тези причини от дърветата е излизала смола. Според учените намерените от тях проби дори съдържат малки парченца кора.

Смолата, която се е появила на повърхността на дървото, по някаква причина бързо е била покрита от вода. Благодарение на това кехлибарът е успял да оцелее и до днес. Въз основа на тези открития учените искат да възстановят пълната картина на това как са изглеждали и функционирали горите на Антарктида преди 90 милиона години.

Колко дълго континентът е останал топъл и благоприятен за растежа на горите?

В наши дни Антарктида е изцяло покрит с лед континент с изключително ниски температури. Въпреки това не винаги е било толкова студено – преди десетки милиони години температурата на планетата е била много по-висока от сегашната. В онези времена континентът е бил покрит с гори и е бил дом на динозаври, различни птици и други животни. И дори през епохата на средния и късния еоцен, т.е. преди 44-34 милиона години, континентът не е бил изцяло покрит с лед. Освен това през целия континент са протичали реки, което означава, че той не е имал вътрешно море.

Източник: Kaldata

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *